Бинарные опционы Видин

Честные брокеры бинарных опционов за 2020 год:

CFD и Бинарные опционы — современно, прибыльно, надежно

Инвестируй в будущее уже сегодня вместе с нами!
Зарабатывайте на самом быстрорастущем рынке!

Откройте счет и получите одну безрисковую сделку для успешного старта на пути к финансовому успеху

В нашем центре подготовки трейдеров вы найдете все необходимое для успешного старта: электронные книги, видеоматериалы, статьи, аналитические заметки и многое другое

Получите доступ к обучающим видео вместе с нашими аналитиками

Не упусти возможность торговать прибыльно уже сейчас вместе с лучшими трейдерами со всего мира

Регуляция ЦРОФР
RU 0395 AA V0131

Высокая доходность до 90%

Finmax / как это работает?

Преимущества FINMAX

Более 70 активов

(валютные пары, индексы, акции, сырьё)

Зарабатывайте с нами

Страна Дата Имя Сумма
02.02.2020 Софья С. $ 2155
02.02.2020 Варлаам В. $ 1305
02.02.2020 Велимир В. $ 959
02.02.2020 Granuaile G. $ 1688
02.02.2020 Mallory M. $ 1759

Четыре шага для начала торговли

Регистрация нового пользователя

Выберите базовый актив и время экспирации контракта

Русские брокеры бинарных опционов:

Определите будет ли цена актива выше или ниже текущей к моменту экспирации

Выберите размер инвестиции для покупаемого контракта и откройте сделку

Награды и сертификаты

Заработок с Finmax

Торговля бинарными опционами – один из лучших способов заработать в Интернете, не выходя из дома. Finmax входит в список ведущих брокеров и предоставляет широкий выбор инвестиционных инструментов, удобную и функциональную платформу для торговли бинарными опционами онлайн, а также возможность получить специальное образование.

Что такое трейдинг?

Бинарные опционы во многом похожи на FOREX, но ключевое отличие в том, что трейдер открывает контракт на повышение или понижение актива, через определенное время. Размер ставки контракта изменяется в широких пределах, что позволят увеличить получаемую прибыль, которая может быть существенно выше, чем на валютном рынке FOREX за это же время. Основная цель Binary options – правильно спрогнозировать колебание цен на рынке валют, драгоценных металлов или акций на фиксированный короткий промежуток времени.

Как стать трейдером?

Стать трейдером может каждый желающий, включая и новичков. Торговля опционами в онлайне может стать очень простым и доступным инструментом для быстрого получения хороших доходов. Специалисты Финмакс подскажут, как торговать прибыльно и зарабатывать реальные деньги. Для этого необходимо:

    Пройти регистрацию на официальном сайте и открыть счет, пополнив его любым удобным способом (банковской картой, переводом или электронными деньгами); Вы можете изучить стратегии бинарных опционов, воспользовавшись обучающими материалами – информационными статьями, видео уроками, вебинарами или воспользоваться бесплатными консультациями наших аналитиков; Начать работу, используя для этого живой график, индикаторы и уровни экспирации.

Почему стоит выбрать нашу компанию?

Валютный рынок динамично развивается, но далеко не все существующие брокеры обладают нужным уровнем надежности. Finmax – это сертифицированная компания, получившая лицензию ЦРОФР. Основная цель работы брокера – подготовить настоящих профессионалов и дать им возможность получать стабильную прибыль.

Для комфорта пользователей все желающие смогут открыть демо-счет для тестирования платформы, а также подключить индикаторы бинарных опционов, позволяющие оптимизировать и автоматизировать процесс торговли.

Бинарные опционы Видин

Человеческое стремление жить лучше, прилагая при этом меньше усилий, неискоренимо. Этим объясняется огромное количество вариантов заработка в сети Интернет без вложений, опыта и особых знаний. Один из них – бинарные опционы. Что это такое, как и где торгуют бинарными опционами, возможности заработка и скрытые опасности анализировал сайт www.people-and-banks.net

В лозунге «Лень – двигатель прогресса» есть доля правды. Люди придумали машины, чтобы не ходить пешком, ЭВМ, чтобы не совершать сложных математических вычислений в уме, доставку пищи, чтоб не стоять у плиты самостоятельно. Список изобретений, облегающих жизнь можно продолжать очень долго.

Легкие пути заработка – еще одно проявление человеческой лени. И здесь у человечества есть успешные примеры – депозиты, Forex, бинарные опционы.

Что такое опцион и в чем его отличие от бинарного опциона

Опцион – это право, но не обязательство, покупателю опциона купить или продать в будущем оговоренный договором базовый актив по фиксированной цене и в определенный период времени. При этом продавец опциона обязан совершить ответную продажу или покупку актива в соответствии с условиями договора.

Опцион – это производный финансовый инструмент, который зависит от цены базового актива. Базовым активом может быть что угодно – акции, валюта, товар.

Опцион на покупку называется Call-опционом, на продажу Put-опционом.

Рассмотрим на примере.

Допустим, вы купили за 20 долларов Call-опцион на EURUSD, базовый актив – 1000 евро, срок истечения – 1 сентября, страйк (заявленная цена) – 1100 долларов.

Это значит, что вы заплатили премию 20 долларов за право купить 1 сентября 1000 евро за 1100 долларов. На самом деле, 1 сентября 1 евро стоил 1,25 доллара. Покупка 1000 евро обошлась бы вам в 1250 долларов. Вы же, воспользовавшимся правом Call-опциона, купили 1000 евро за 1100 дол., заплатив при этом 20 дол. премии. Суммарно затраты составили 1120 дол. Чистая прибыль – 130 долларов (1250 – 1120 = 130 дол.). Если бы евро подорожал еще больше, прибыль бы была еще выше.

При стоимости евро 1,12 долларов вы бы не получили ни прибыли, ни убытков.

В случае еще более низкой цены, 1 евро = 1,09 дол., ваши убытки могли бы составить 1100-1090+20 = 30 дол. Но! Вы можете не воспользоваться правом и не покупать евро по цене, которая на момент осуществления сделки ниже рыночной.

Продолжение ищите на сайте ЛЮДИ И БАНКИ

Вступите в группу, и вы сможете просматривать изображения в полном размере

In memoriam: Сами идваме и сами си отиваме

Последните ми думи ще бъдат: Милена. Това ми каза с драматичен глас преди много години. Смяхме се заедно, бабо, помниш ли?! Не подозирахме през какъв ужас ще преминем. Последните ти часове на този свят с майка ми едва различавахме сричките, които ту стенеше, ту шепнеше: Боли ме, мамо, много ме боли. Издъхна в ръцете ми. Без звук. Държах в ръце обезобразеното ти и почерняло от болката лице. След няколко минути къщата се напълни с чужди хора, които снимаха тази гледка от ада, задаваха въпроси, записваха нещо в тефтери. После те поставиха в огромен черен чувал и те изнесоха.

Така минаха две години. в кошмарни сънища, молитви за душата ти и надежда за справедлив процес. Следователи, прокурори и съдии си прехвърлят документи и папки. Делото за твоето убийство отново е върнато. Вече нито помня, нито се интересувам за какво.

Почивай в мир. И се обаждай, когато имаш път насам.

Днес, в твоя памет, мила бабо, публикувам първа част от разказа ти – за времето, когато си била безгрижно дете, млада, влюбена.

Седя в омагьосаната градинка на моето детство. Смалила се е до неузнаваемост. Времето е погълнало част от нея, а от разкъртените краища на асфалта стърчат високи бурени. Имам странното усещане, че седя върху гърба на праисторическо спящо животно, чиято коруба се е напукала от годините. Взирам се в ръждясалата пързалка и в единствената оцеляла люлка, увиснала на дебел синджир. Затварям очи, опитвам се да се върна във времето, когато играех тук. Не се получава… Чувствам се като нахълтал в чуждо време нахалник.

Какво търся? От това място виждам прозореца, зад който е детската ми стая с плътни жълти пердета, в която нощи наред стисках очи, прегърнала сивото мече, а въображението ми ме измъчваше с различни въпроси. Какво има, след като свърши небето? Нищо? Как изглежда нищото? Защо умираме? Къде отиваме? Откъде идваме? Какво значи „вечен живот“? Как изглежда безкраят? Заспивах изтощена и с тревожното чувство, че тези въпроси ще ме държат нащрек цял живот.

Имам среща с моята баба, вече на 94 години. Въпреки веселия си нрав и смешни истории, които разказва, днес баба не изглежда щастлива. Говори, че й е дошло времето да си тръгне от този свят. Живее самотно и пестеливо, повечето време със залепено ухо до гърмящото радио – слуша само класическа музика, а най-много много обича опера. Баба е страхотна фантазьорка. Разказва най-чудати истории, разбира се важно е да има подходяща публика. Ето например каква история е записала в тетрадката, която й оставих преди време.

Баща ми Перо Гузелски беше красив мъж и голям гуляйджия. Бил приятел с Цветан Нейов, дядото на моята внучка Милена. Във Видин имало богата и млада разведена жена, казваше се Недялка Хаджицонкина. Била сърдечна приятелка (гадже) на баща ми, докато бил ерген. Но когато вдигнал сватба, след първия танц на булката Хаджицонкина изпила една шепа хапчета, направила опит да се самоубие. Станала шумотевица, но се оказало, че не било сериозно. После станали приятелки с мама. Чичо Цветан, и той като баща ми, беше пиянде и последните години заедно си фиркаха в кръчмата на Аго. Децата им бяха безсилни да ги спрат, затова ги оставиха да си живеят както им харесва. По това време тази Недялка, вече остаряла, живееше самотно в голямата си къща, имаше много кукли с порцеланови глави и една овца, да я топли. Живееше и спеше с нея. Децата я наричаха Неци. Впоследствие тя се премести да живее при Цветан Нейов. Заедно с овцата.

Моята баба Емилия на 21 г.

Питаш ме какъв е смисълът. Ако знаех, Милена, нямаше да съм тук сега. Но Господ си знае работата, нали ти така казваш?! Сигурно съм могла да бъда по-добра, ама… Толкова съм могла…

Всеки сам идва на тази земя и сам си отива от нея. Това разбрах за целия мой дълъг живот, дете мое.

Може ли да започнем така: Казвам се Емилия и съм от известната видинска фамилия Гузелските. Или пък с нещо весело – с историята за Софка, знам, че я обичаш.

Много, много отдавна, преди близо 90 години, живеехме в голяма, красива къща с три входа – централен, параден и вход за слуги. Доста хора се грижеха за този дом, но аз най-много обичах Софка, с нея играех. Трябва да е била 14-годишна, помагаше на мама в кухнята. Имаше дефект в говора и да ме прости Господ, но беше и малко шашавичка. Мечтаеше един ден да спре да работи по чуждите къщи и да си има собствено семейство. Запомнила съм една песничка, която си пееше, докато миеше чиниите:

Уте, гайке Кофке нèма мие панѝки! Кофка, Кофка, Кофка – убано момикееее! (Утре, зайтре (вдругиден) Софка няма да мие паници, Софка, Софка, Софка е хубаво момичееее.)

Прадядо ми по бащина линия, Петър Гузелски, бил земеделец, заможен и уважаван човек, с много имоти и голям чифлик с пет хиляди декара земя в село Градец. След Освобождението станал народен представители и един от основателите на Народната партия във Видин. Бил голям дарител – дал 500 000 тухли и пари за построяването на църквата „Св. Димитър“ във Видин.

В чифлика на дядо имало голяма двуетажна сграда. На първия етаж били кухнята и трапезарията, а на горния – спалните. Цели семейства, с много деца, нощували там. През деня мъжете работели, а жените готвели и чистели. Когато на обяд идвал чорбаджията, две жени – едната с кана с вода, другата с леген, заставали от двете му страни, за да си измие ръцете. След това дядо ставал прав, казвал молитва и когато той вземел първия залък, тогава започвали всички да се хранят. Така се хранехме и в моя дом по-късно, въпреки че татко не четеше молитва. Но не разрешаваше някой да проявява лакомия. Брат ми, нали е момче, все е гладен, току посегне към храната. Един поглед беше достатъчен. Никой не можеше да започне да се храни, преди мама да е седнала. И винаги на бяла покривка.

Иван Николов, до него е съпругата му Мария и току-що осиновеното момиченце, моята майка.

Другият ми дядо, Иван Николов, е от Горна Джумая. Неговата дъщеря, моята майка, е осиновено дете. Слушай каква интересна история. Дъщерята на наш министър, родом от Карлово, още по царско време имала любов с френското аташе в България. Но той бил женен и скоро си заминал. Момичето обаче забременяло. За да се отърве от скандал, баща й я изпратил при своя близка, казвала се Смарайда, там да живее, докато роди. Смарайда имала сестра Мария, която била бездетна.

Мария казала на сестра си: Няма да даваш това дете.

Неслучайно е оставено на теб. Ние с мъжа ми ще го осиновим. Това била моята баба Мария. Решила да се прави на бременна, месеци наред слагала подплънки и възглавници, а когато детето се родило, заминала тайно с него за провинцията. След известно време се върнала с бебето, все едно там го е родила. Кръстили момиченцето на майката на баба Мария – Цветанка. Доскоро пазех медальонче с формата на сърце – на малката Цветанка от баба Цвета.

Дядо Иван е попски син. След Съединението пристигнал в София с много злато, много пари. Запознал се с братя Прошек, заедно построили бирената фабриката и така дядо станал един от управителите. Помня го, вече възрастен, много елегантен, седнал зад голямото си бюро. Бил богат човек, имал големи складове в Лозенец. Ходила съм там през лятото, като дете. Движел се в средите на хайлайфа, често получавал покани за балове в двореца, ще ти покажа какви красиви снимки имам от придворния фотограф Карастоянов. Пищна работа!

Мама на 10 г. фото: Ив. Карастоянов, придворен фотограф

Но държавата конфискувала цялото имущество на дядо Иван. Защото имал грях. За да не плащат акцизи, заедно с министър Турлаков ходели и купували нелегално спирт за Прошеково пиво. Но ги хванали и за наказание конфискували и избите в Лозенец, и къщата – цялото му имущество. С баба Мария взели под наем един етаж на „Добруджа“ 7. Помня един голям хол, балкон, как плача и искам да си ходя в нашата къща.

Но откъде идва видинската ни връзка? Дядо Иван ходел често по този край да купува вино. Случило се така, че при едно пътуване отседнал в хотел-ресторант „Нептун“. Там се запознал с бъдещия си зет, баща ми. Татко току-що се бил върнал от Виена, където завършил търговско училище, специалност мелничарство.

Дядо Стоян Гузелски със съпругата си Милица и четирите им деца от ляво надясно: Марча (изправена), Петър (баща ми), Гаро и Цеца (седналото момиченце). Снимката е направена по поръчка на баба Милица след смъртта на съпруга й, затова неговата фигура е допълнително сложена.

Другата ми баба, майката на татко, Милица Гузелска, е една от петте дъщери на Гаврил Монов, търговец и културен деятел от гр. Лом. Но убили съпруга й. Когато дядо Стоян тръгнал към нивата с кабриолета, конят започнал да цвили, да се изправя на два крака – не искал да тръгне. Дядо го удрял с камшика, докато потеглил. Но там го причакал неговият убиец, наръгал го на много места с нож и конят го върнал мъртъв у дома! Ти си родена на една дата с него. Има много хубаво посвещение от баба Милица на гробницата.

Тук вечно почива милият ми съпруг, невинно убит от зверска ръка.
Беше млад, щастлив и пълен с идеи.
Ръка завистлива завлече го в гроба. Да жалят остави дребни чада мили.
И мен, да плача над хладния му гроб.
Ах, безжалостно човече, защо го ти уби? Защо тъй рано от нас го отдели?

Баба Милица била властна и предприемчива жена. Помня я – слабичка, облечена в дрехи с много дантели, как се качва на едно кабриолетче, двуколка, за да отиде до чифлика, да нагледа работниците. Останала млада вдовица, решила да купи две мелници – в Кумбаир и Татарджи. Затова изпратила сина си – да се изучи във Виена и да се върне, за да ги управлява.

Татко бил страхотен гуляйджия!

Имал файтон и всяка вечер след работа на мелницата кобилата Мара, която вече си знаела пътя, сама го спирала пред кръчмите по пътя за дома. Пък и пари имал! Обичал шумните компании, обичал да черпи и често ходел в ресторант „Нептун“, където се събирали млади хора. Вечерно време ставало много оживено, имало и много хубава градина, точно срещу Дунава. Та една вечер в ресторанта се отбил дядо Иван. Татко започнал лудешкия си танц, качвал се по масите и показвал как във Виена се играе кан-кан. Дядо много го харесал. Носел медальончето с портрета на мама и казал: Кой си ти бе? Изглеждаш ми свестен човек! Имам една дъщеричка, я да ти я покажа.

И показал снимката на баща ми. След няколко седмици баща ми пристигнал в София, за да се запознае с бъдещата си невеста. Мама била много малка, едва на 16 г., но времената били други, трябвало да послуша родителите си.

Баща ми Петър Гузелски (Перо) като студент във Виена

Родена съм в една от къщите зад „Св. Седмочисленици”.

Трябва да провериш това, Милена. Да минеш по коридорите, където съм тичала като малко момиченце, да седнеш в двора, където съм си играла. Когато навърших пет годинки, баба Мария ме изпрати при родителите ми във Видин. Мама ме приспиваше с музика, беше Шопенова пианистка, сантиментална, нежна и фина жена. Тогава жените на по-заможните хора не работеха, грижеха се за възпитанието на децата, развиваха обществена дейност.

Помня, че лятно време всяка събота и неделя от 17,00 ч. в градската градина свиреше военният оркестър – само класически произведения. Ето, сега чувам увертюрата на „Риенци“. Капелмайсторът свиреше на цигулка, а жена му – на виолончело. Точно срещу нас живееше госпожица Зора Стоянова, приятелка на мама. И така четиримата направиха чудесен квартет. Събираха се у нас да репетират, започнаха да музицират, канехме гости. В хола имахме огромно кристално огледало, от тавана до пода, в рамка от ковано желязо – красиви рози! Бях дебеличко детенце, но като всяко момиченце на тази възраст много обичах да играя балет. Докато те свиреха, аз подскачах около гостите, които не ми обръщаха много внимание. Помня и комшийката Веса, жена на прокурора, беше ми учителка по литература, пееше хубаво, имаше плътен, мек глас – алт, затова се присъедини към групата. Така понякога квартетът ставаше квинтет. На тавана още пазя нотите й за квартет, жал ми е да ги изхвърля. Да, щастливо дете бях!

Бях на 6 години, когато започнах да ходя на уроци по пиано при г-жа Софтова. Не бях усърдна ученичка, започнах с шмекерлък, често просто дрънках на пианото с грешна пръстòвка. Когато станах четвърто отделение, мама реши да ме запише при друга учителка. Започнах отново по-сериозни занимания. Понеже имахме мелница, мама винаги ми даваше пакетче за учителката – я банички, я сладки, а понякога торбичка брашънце. Но ето че пак ме хвана мързелът и започнах да кръшкам, разбира се, без да казвам на мама. Пакетчетата изяждахме с приятелки, но краят на месеца дойде и трябваше да занеса парите. Тогава вече ме хванаха. Казах на мама, че не ми е интересно при госпожата, но сама ще си свиря и упражнявам. Започнах да се занимавам самостоятелно. Взех сонатините на Клементи и започнах да се готвя за музикалната консерватория, оправих пръстòвка, всичко. Голямото наводнение през 1942 г. отнесе много къщи, имаше и жертви. Водата беше стигнала до средата на прозорците. Успяхме да спасим пианото, като го вдигнахме върху най-голямата разтегателна маса. След това започнаха бомбардировките… И някак всичко се обърка…

Бях последен клас, когато за първи път си имах симпатия.

Понеже бях хем музикална, хем най-висока от съученичките си, учителката ни по музика г-жа Свобода Даракчиева, чудесен човек, ме сложи да свиря на лирата. Беше поръчала от Германия инструменти за фанфарна музика! Аз свирех на лирата, а Таро беше солист, свиреше солата, ама виртуозни пасажи! Таро живееше в един от крайните квартали на града, а аз – в центъра. Всеки ден си тръгвахме заедно от училище, имаше много за какво да си говорим. Първо се разхождахме, понякога сядахме в сладкарницата до нас, черпехме се с пасти, понякога го изпращах първо малко аз, после той мен. Пътят ни минаваше през градинката на черквата, където сядахме на пейка и си говорехме. Един ден, малко преди да се разделим, както ставахме от пейката, Таро ме прегърна и аха да ме целуне. Изглежда не съм очаквала, от смущение ли, изпуснах си чантата, наведох се да си събирам нещата, притесних се. Като се изправих, той се беше намусил. Продължихме с разходките, но никога повече не ме целуна. Замина да следва в София. Разбрах, че там го е прелъстила една по-голяма студентка, пак видинлийка, която скоро забременя, затова волю-неволю се прибраха и се ожениха. Тогава имаше много строг закон 223 за незаконно живеене.

Много страдах. Като видя колко съм разстроена, мама ме изпрати във Вършец – да съм малко по-далеч от всичко. Там имаше много хубав курорт. Сутрин ставах в 5 часа, разхождах се по алеите на парка и пишех с големи букви ТАРО.

Но дядо ти, изглежда, отдавна си ме е харесвал. Каза ми, като се запознахме, че винаги заставал така на манифестациите, че да може да ме вижда, като минавам с лирата най-отпред! Така, мамо, минавах по видинските улици. Виж ме сега, не мога да стигна до площада. Матей, дядо ти, беше известен млад адвокат в града. Станахме приятели.

Матей Бузов, съпругът ми и най-добър приятел

Разхождахме се по градската градина и много, много разговаряхме. Имах красиво тъмночервено палто и малка тъмночервена шапчица. Много обичаше да снима, нали помниш? Имаше си и статив, и самоснимачка. Пожела да ме снима, направи ми хубави снимки. Така започна нашето приятелство. След три години ми предложи да се оженим и аз приех. Как стана ли?

Бях се запалила много да уча пиано и музика в Италия.

Във Видин имаше един италианец, при когото се записах на частни уроци. Щяха да одобрят 50 стипендианти от цялата страна, които да заминат две години в Перуджа да учат музика! Италия! Музика! Моята мечта! След това щяхме да можем да преподаваме музика! По това време в Италия беше добър мой приятел, Любчо, учеше стоматология там. Знаеше колко съм се вманиачила и всяка седмица ми изпращаше картички с изгледи. Без да съм стъпвала в Рим, разхождах се по улиците мислено, знаех къде са църквите, фонтаните. Сериозно учех – и пиано, и италиански. Последните два месеца заминах за София, на уроци при една много добра учителка по пиано, за жалост не помня името, само, че живееше някъде около Орлов мост. Трябваше да преработим пръстòвката, която много ми пречеше, защото още от дете бях започнала да свиря по грешен начин.

Помня първия изпит по италиански. Всички кандидати трябваше да минат на събеседване с комисия, но само на италиански, питаха ни защо искаме да учим музика именно в Италия. Леки въпроси задаваха. Не помня какво точно са ме питали, нищо особено, сигурно. Но като се изпъчих и им съобщих тържествено, че за мен италианският език е най-хубав! Разсмях комисията, написаха ми „да“ и казаха: Ще получите писмо. Август месец получих съобщение, че съм приета. Трябваше да се явя, мисля, че беше на 15 септември, в 9 часа на гара София Север и да нося две одеяла, два горни, два долни чаршафа, много малко багаж, нищо излишно, само което са упоменали, защото ще бъде конфискувано.

Вече имах любов с дядо ти. Все ми говореше, че е опасно да заминавам, че е война, че е по-добре да се оженим, да си направим семейство. Не! Много исках да уча в Италия!

Ама то бяха едни бомбардировки, майката си трака!

Но животът си вървеше! Един ден съм тръгнала към моята приятелка Нора, минавам покрай кантората на дядо ти, той ме вижда, чука на прозорчето и ми прави знак да влезна. И ми показва вестник, и казва: Чети тук!

Предишният ден американски самолети бомбардирали Италия – Неапол, Перуджа (там нали има летище)! Само Рим, вечният град, la Città Eterna, останал незасегнат! Сърцето ми се разтуптя! Казах си – край, няма да замина!

А дядо ти продължава: Хайде, време е да направим сватба!

Било е делник, щом е бил на работа. Трябваше да поиска ръката ми от мама и татко, така беше редно. Дадоха ни благословията си. На следващия ден се прибирам от разходка – гледам, всички врати у дома отворени, става нещо! Влизам в хола, канапета, дивани – подредени около стената и покрити с чаршафи, а двама работници кърпят тавана. До вечерта всичко беше готово, на другия ден го боядисаха, изчистихме, проснахме прани килими, наредихме мебелите, извикахме специално готвачка да помага. На мелницата имахме много пуйки, патици. Приготвихме обяда на голямата готварска печка, поканихме роднини и приятели. Къщата, както ти казах, беше голяма, на основния етаж имаше три големи стаи, които бяха отделени с големи портални врати. Баща ми откачи вратите и стана едно помещение, много голямо, където наредихме дълги маси. Сложихме трапеза един път!

Всички гости вече са се настанили, само дядо ти го няма. Мама се разтревожи. Беше отишъл по спешност на една сделка в близко село. И не го пускали да си тръгне! Да се почерпят, настоявали. И тъкмо тя се притеснява, ето го дядо ти, пристига с бял костюм, носи и два големи букета с бели рози – един за мама, един за мен. И направихме годежа. До сватбата с дядо ти сме имали платонична любов.

П.С. Втора част от интервюто с Емилия Гузелска – Бузова можете да прочетете на адрес:

Все богачи знают это:  Бинарные опционы Рудный
Начните торговать и получите бонусы:
Понравилась статья? Поделиться с друзьями:
Как начать зарабатывать на бинарах
Добавить комментарий

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: